Локализация

Превод и локализация. Езиковата локализация е процесът на адаптиране на даден продукт, който е бил преди това преведен на няколко езика за конкретна страна или регион. Това е втората фаза от по-голям процес по превод и културна адаптация (за конкретни страни или региони и групи) за отчитане на разликите в различните пазари, процес известен като локализация и интернационализация. Локализацията се различава от превода, защото тя включва цялостно проучване на една целева култура, за да бъде адаптиран правилно зададения продукт към местните нужди.

Процесът на локализация е най-общо казано свързан с културната адаптация при превод на видео игри, софтуер, интернет страници, както и аудио/ дублаж, видео или друго мултимедийно съдържание, а по-рядко това е писмен превод (който би могъл да включва и процесът на културна адаптация). Превод и локализация може да се направи и за региони или страни, където хората говорят на различни езици, или дори и когато се говори един и същ: например, различни диалекти на испанския, с различни идиоми и изрази, които се използват в отделни части на Испания или в Латинска Америка. Има разлики в спецификата на езика дори и в различните англоговорящи страни.

Интернационализация, глобализация, локализация

От Асоциацията за Локализация на индустриалните стандарти (LISA) са посочили, че за глобализацията “най-добре може да се мисли като за един цикъл, а не като за един процес”. За да се извърши глобализация трябва да се планира разработка на методи за развитие на даден продукт предварително, като се има предвид мултикултурната аудитория. Целта е да се избегне увеличаването на разходите или проблемите с качеството, а също и да се пести време, както и да се улесни значително локализирането за всякакви региони или страни. Локализацията е неразделна част от цялостния процес наречен глобализация.

Глобализация

Има два основни процеса, които са технически и съставят глобализацията: интернационализация и локализация.

Първата фаза, интернационализация, обхваща етапите на планиране и подготовка на продукт, който е предвиден за представяне на световните пазари. Този процес премахва всички културни различия за конкретна държава или език – съдържанието се съхранява така, че да може то по- лесно да се адаптира. Ако това съдържание не се отдели по време на тази фаза, то трябва да бъде извършено по време на самата локализация, като увеличи времето и разходите за проекта.

Втората фаза, локализацията, се отнася до действителното адаптиране на продукта за даден целеви пазар. Фазата на локализация включва, наред с други неща, четири въпроса, които LISA описва като езиков, физически, бизнес и културен,  и технически въпрос.

В края на всяка фаза се извършват тестове, за да се гарантира, че продуктът работи и отговаря на заложените очаквания за качество при клиента.

Превод и локализация

Въпреки, че в някои случаи е доста трудно да се направи разлика между превод и локализация, като цяло може да се каже, че превод и локализация разглежда значими, нетекстови компонентите на продукти или услуги. В допълнение към превода (и граматически и правописни въпроси, които варират от място на място, където се говори на същия език), процесът на локализация може да включва и адаптиране на графики, приемане на местни валути, използването на подходящ формат за дата и час, адреси или телефонни номера, приложими за местоположението, изборът на цветове, и мн. др. подробности. Всичките тези промени целят адаптиране на продукта към местната култура, обичаи, общи навици, за да се въведе на местния пазар. Например, локализацията има за цел да предложи специфични за всяка държава версии на даден корпоративен сайт на дадена фирма или различни издания на отпечатана книга, според  това къде е публикувана.

Глобализацията и локализация

Като се има предвид, че локализацията е процес на адаптиране на определен продукт за конкретно географско местоположение, то глобализацията играе роля работата по локализацията на продукта да се сведе до минимум допълнителна работа.

Да предположим, че компания, която досега е работила изключително в Съединените щати сега отваря основен офис в Китай и се нуждае от уебсайт на китайски език. Фирмата предлага едни и същи продукти или услуги в двете страни само с някои малки разлики, но може би някои от елементите, които са в оригиналния сайт за Съединените щати са обидни или разстройващи в Китай (използване на флагове, цветове, националистически изображения, песни и т.н.).

Така, че компанията може да загуби един потенциален пазар ако не обърне внимание на малките детайли.

Да предположим сега, че тази компания има големи офиси в различни страни и се нуждае от специално предназначен уебсайт във всяка от тези страни. Преди да вземе решение как да се локализира сайтът и предлаганите продукти в дадена страна, професионалист в областта може да посъветва компанията да създаде цялостна стратегия, т.е. да се глобализира начинът на правене на бизнес на организацията. Компанията може да иска да се изработи рамка за кодифициране и подкрепа на тази глобална стратегия. Стратегията на глобализацията и рамката на глобализацията ще осигурят единна насока за всички отделни сайтове за локализация.

Глобализацията е особено важна за улесняване на работата по локализацията в дългосрочен план. Защото локализацията е цикъл, а не еднократен проект, и винаги ще има нови текстове, актуализации и проекти, които да се локализират. Например, съдържанието в оригиналния сайт на компанията от примера ще се актуализира във времето, като всяка от локализираните версии на сайта също ще трябва да бъде актуализирана. Този цикъл на работа е непрекъснат толкова дълго, колкото оригиналният проект продължава да се развива.

Езикови тагове и кодове

Най-често е налице първичен код, който идентифицира езика (например “en”), и по избор под-код, с главни букви, който определя езиковия вариант (например “GB”). Съществуват много и различни стандарти за кодификация на езика. Международната организация по стандартизация (ISO) признава както трибуквения, така и двубуквeния код за езикови обозначения – съответно това са ISO 693-2 и ISO 693-1.